За неоткритите човешки таланти.
Африка. Лято е. Намирам се в басейн на едноетажна африканска къща в американски стил . Около мен се разхожда местен градинар , който лови с кепче падналите листа и едва забележимите плуващи буболечки .Бях безкрайно учудена как е възможно да се влага толкова търпение и усърдие в рутинна и скучна дейност като тази да ловиш мухи . Тук искам да споделя , че ритъмът на отмерване на времето в Африка е много по-бавен от европейския. Никой за никъде не бърза и границите за общоприетото цивилизовано поведение в обществото са размити. Там бановите дръвчета са част от природната даденост и картина. Ако пък искаш да се изкъпеш, не е необходимо да ползваш баня. Местните хора използват красота на природата и се къпят под течаща вода по адамово облекло.Поне нашия градинар – герой в този разказ, имаше неблагоразумието да извърши подобен акт и последва акция „ Ах, твойта кожа! ”. Стоя си в басейна и се наслаждавам на горещото африканско слънце. Изведнъж чух някой да ми казва да внимавам , защото на една ръка разстояние от мен има черен скорпион във водата.Ако не сте гледали на забързан кадър последното европейско първенство по плуване , тогава може да си представите скоростта и професионализма , с които преплувах басейна. За секунди. Чух как всички в компанията се превиват от смях . Успокоиха ме , че това било само черен воден скорпион , от който нямало да умра , а само ще посинея и ще се парализирам на ухапаното място за няколко часа. Благородното и загрижено отношение на моите приятели обаче не ме успокои . Не спирах да наблюдавам плуващия черен скорпион, който вече беше превзел целия басейн. В онзи миг инстинктът ми показа ,че вземането на решение, касаещо неотложна ситуация, може да отключи и да ти покаже колко сила и колко скрити таланти има в теб. Трябва само да ги откриеш. И тук се сещам за една японска поговорка, че талантите зреели бавно