За неоткритите човешки таланти.

Африка. Лято е. Намирам се в басейн на едноетажна  африканска къща в американски стил .  Около мен се разхожда местен градинар , който лови с кепче падналите листа и едва забележимите плуващи  буболечки .Бях безкрайно учудена  как е възможно да се влага толкова  търпение и усърдие в  рутинна и скучна дейност като тази да ловиш мухи . Тук искам да споделя , че ритъмът на отмерване на времето в Африка е много по-бавен от европейския. Никой за никъде не бърза и границите за общоприетото цивилизовано поведение в обществото са размити. Там бановите  дръвчета са част от природната даденост и картина.  Ако пък искаш да се изкъпеш, не е необходимо да ползваш баня.  Местните  хора използват  красота на  природата и се къпят  под течаща  вода  по адамово облекло.Поне нашия градинар – герой в този разказ, имаше неблагоразумието да извърши подобен акт  и последва акция „ Ах, твойта кожа! ”. Стоя си  в басейна и се наслаждавам на горещото африканско слънце. Изведнъж чух някой да ми казва  да внимавам , защото на една ръка разстояние от мен има черен скорпион във водата.Ако не сте гледали  на забързан кадър последното европейско  първенство по плуване , тогава може да си представите скоростта и професионализма , с които преплувах  басейна. За секунди. Чух как всички в компанията се  превиват  от смях . Успокоиха ме , че това било  само черен воден скорпион , от който нямало  да умра , а само ще посинея и ще се парализирам  на ухапаното място за няколко часа.  Благородното  и загрижено отношение на моите приятели обаче не ме успокои . Не спирах да наблюдавам  плуващия черен скорпион, който вече беше превзел целия басейн. В онзи миг инстинктът  ми показа ,че вземането на решение, касаещо  неотложна ситуация, може да отключи и да ти покаже колко сила и колко скрити таланти има в теб. Трябва само да ги откриеш. И тук се сещам за една японска поговорка, че  талантите зреели бавно