Извън зоната на конфорт...и как едно Цвете се настани в моя живот !

Съвсем наскоро получих писмо в електронната си поща . Канеха ме  да участвам в  био-конкурс .За да  кандидатствам трябваше да напиша проект. Обичам цветята, но трябва да призная , че не съм градинар и не притежавам естествена  нагласа да отглеждам растения.  Отговорих на мейла уклончиво . На следващия ден  ми се обадиха . Обясних, че може би не съм най-подходящият човек за този проект, но от отсрещната страна бяха настоятелни. Убедиха ме , че нищо не ми пречило  да опитам. Приех. Бях в пълно невидение . Вечерта  потърсих в интернет идеи за алпинеуми и мини градинки. Най- случайно погледът ми попадна на растението Шизандра.Прочетох няколко статии.../ Растението е известно още  250 години преди новата ера. Тя е сред най-популярните тонизиращи билки в Азия и често е изобразявана в древното изкуство като символ на  дълголетието и дори безсмъртието / Събудих се в 4 сутринта. Написах презентацията за два часа. И аз незнам как. Просто цялата история беше в главата ми...

   На сутринта изпратих материала  по пощата. След два дни получих благодарствено  писмо и поздравления от целия екип на сдружението.Казаха ми, че преминавам на втори кръг и че това, което съм написала е прекрасно. Недоумявах защо , но се чувствах много щастлива.Последва позвъняване по телефона. От другата страна чух  женски глас . Дамата  ми  каза :„ Вашият проект е много различен и нестандартен.Чудесен е. Откъде го измислихте това растение??!!......:))) ”

И така Шизандрата изведнъж  стана част от моя живот . Просто влезна и се настани.  Не знаех нищо за света на цветята. Чувствах се  извън зоната на конфорт.  Започнах да проучвам почви, минерали, температурни условия за отглеждане и всичко, което касае доброто  и щастливо съществуване на едно растение. Срещнах се с един собственик на палмова плантация, който беше подложен на щателен  разпит относно възможностите моята топла китайска Шизандра да живее в мир със студеноустойчива синя хвойна в една саксия. /Налагаше се да работя по заложения от мен „гениален” план в проекта / . Плантаторът ми каза : „ Виж, нали това съжителство ще бъде само един ден – за конкурса . После ще го махнеш.....” Погледнах го враждебно и му казах , че  растението ми  си има душа и е безсмъртно.  И той ми се извини :))) Разбира се ,на  моето цвете  му беше необходима красива къща , в която да живее . Купих една голяма антична саксия, която се превърна в слънчева  и артистична къща с ограда  от четири безкрайни  огнени спирали, които да го пазят  от всякакави безобразия.  Но не си мислете , че историята спира до тук...

Взех , че  включих и колегата в тази невероятна история, защото някой трябваше да нарисува моите фантазии  и да превърне античната къща в произведение на изкуството. (Той е художник – график )

...Днес ме попитаха дали ще я обявя на търг . Шизандрата ?! Нe. Мисля да си я отглеждам в Капана завинаги :)

  След цялата тази битка с  проекта , разбрах нещо много важно.Когато нещо започне да диша вътре в теб, тогава разбираш , че си му дал част от душата си и че когато облечеш живота си с НЕпреходна  красота и ЧИСТА  любов , тогава откриваш очарованието на света.

Сигурна съм , че моето Цвете е щастливо ! :)