Родината на карвинга е Китай.

Именно в тази страна това изкуство възниква като необходимо средство за украсяване /първоначално/  на плодове и зеленчуци. Китайските кулинарни майстори усвоили техниката до съвършенство и я предавали на своите ученици , като се стараели да я запазят в тайна.По-късно техниката се усвоява и от японски майстори, които не преставали да удивляват гостите на трапезата с необичайни блюда на митични божества, йероглифи и фигури на животни и хора.

Знаменателна за развитието на карвинга става 1364 година.

Именно тогава в столицата на Тайланд, на празника на Лои Кратонг Нанг Ноппарат / фестивал, посветен на бога на водата и отбелязващ  началото на лунната нова година/ , дъщерята на краля украсила своята лодка с фенери, в които  сложила цветя , кичур коса , монета като  дар към богинята на водата  и удивително красиви фигури на животни и птици, изрязани от пресни плодове.

Именно след този празник , с указ от краля  , карвингът  бил признат за наследстсво на Тайланд.

В продължение на много векове това изкуството се смятало за занимание на знатните хора, затова техниката на изготвяне се усвоявала в кралския двор само от момичета от благороден произход.